ХуЛите - Пред червен светофар

В края там- на миналия век,
когато бях на петдесет години,
изглеждах достолепен зрял човек,
захапал пътя си в простори сини.

И на кръстовищата- ден след ден,
пресичах на зелени светофари.
И сякаш бях така добре скроен,
че всеки можеше да ме товари.

Хомота слагах си на моя врат
и теглех си каруцата нагоре.
Не знаех още що е туй обрат-
да се търкаляш- стряскащ се- отгоре.

Но ето, че настъпва мили, брат,
с последната каруца натоварен,
очакван след годините поврат
и пак съм на кръстовище заварен.

Но няма вече светофар зелен...
Посреща ме червения в очите.
И под клепача ми сега свален
соленото усещам на сълзите...