ХуЛите - Стихотворение за дописване

Не му е време, знам, не му е време.
Един Бог знае късно ли е или рано.
Ухае на тревожно цъфнали бадеми
и исках да ти пиша,
                             да ти кажа само...

Изпуснах го. Трошливо изречение.
Ухания. Цветчета. Сняг. Тревога.
Ръцете ми се скършват вкочанени
и как да ти напиша, че...
                                     Не мога.

Не му е време, зная, януари е
и думите ми са пчели-самоубийци –
жужат и падат в преспите попарени,
а исках да ти кажа...
                                Много исках.