ХуЛите - Скара-Бейски Откровения по Слънцепрерождение

Пълзя сред самотни песъчинки и уханни сетива. Тук вкаменена сълза на плачеща върба, там сянка на жасмин под ръка с неродена елха. Горе кристални отломки от лебедови сърца, долу огнеиздишащи копнежни инстинкти, давещи се в лавообразни езера.
Зад опашката ми тлеят следи от фениксирали крила, делфинени вълноломи, кръв от платноходи, открили райската земя, дъх на пясъчни кули.

Очи на детска душа.

Иска ми се да виждам само така.

Но как да затворя хилядите гледни точки, с които ме е дарил Ра? И нужно ли е – та нали с тях докосвам спящите мигли на звездността, рисувам върху румените бузки на зората с лъчите на мига, танцувам в безритмието на хилядоръка сакралност, водеща ме към връзка с енергиите на милиарди светилища из времепространството Ти и Аз. Безмерно богатство!

А когато пожелая да летя, разлиствам се ...
Всички изписани словомисли са образи на трепети, с които Боголюбовта осмисля наглед безмислените ми ритуали.

Дали Р-Т-Л не са сигли на Ра-Тао-Аллах?

А названието ми може би е умалително на Скара-Бира, или мъжкия й род и оттам мечта за двуполовост. И както водните лилии са булчинско дантелено бели, въпреки че се хранят с тинеста разлагаща се материя и лъчи, и аз се храня с тор, и яйцата си в топка от тор отглеждам. Грознички са отначало, ларви, какавиди. Но след това блестят, броните им преливат в дъгоцветна сияйност.

И да зная защо са ме избрали за сакрален символ на възкресението, мистериите ми забраняват да го споделя. Амулетизират ме за живот с късмет и щастие. Това ми е достатъчно да благославям съдбата си.

Никога не ми е достатъчно да съм с мисъл за Теб. Привидно ненужно откровение. Така може да е от някоя от гледните точки, примерно - на храната ми.

Когато духът завибрира в мен, изоставям мислите и се превръщам в транс и екстаз. Най-високото ТВОЕ небе е най-дълбоко в утробата МИ. От там скарабейското хилядоочие преминава през гледните точки на това и онова ниво на съзнание до нирванното просветление на шишарковидното око, където всичко е едно и Ти и Аз сме всичко. Отново и отново. По Сизифовски.В кръговрат на еже-дневни, еже-сезонни и еже-еонни прераждания и всяко следващо с повече късметлийска щастливост.

Тъй рече Скара-Беят и си наля чаша Бейлис.
Наздраве и за много години!

Слънцепрерождение е!