ХуЛите - Тя - зимата... аз зимата

Улавям се, с течението на годините,
започвам да откривам бавно зимата,
започвам да харесвам малко зимата,
внимателно да се сприятелявам с зимата -

тя не прилича на онази детската
със снежните човеци и пързалките,
с ледунките и блесналите погледи,
със зачервени бузи като макове...

Тя е висока, сива, неподправена,
студена, трудна, дълга...Бавна -
защото времето и ме забавя
се уча зиме да се забавлявам и

забелязвам как с минаването на годините
се приближавам бавничко към зимата,
страхливо почвам да разбирам зимата,
наум дори я предпочитам зимата...

На глас си изговарям още лятото
и заприличва зимата на лятото,
и ми е лесна като лято зимата
тя, зимата на нашето доволство,

на нашето дълбоко вкореняване,
на нашето всеобщо откривателство,
на нашето като от нож проглеждане
как в приказка живеем - зимна приказка...