Етюд по водите
Автор: azz Дата: 19.12.2013 @ 12:51:07 Раздел: Любовна лирика
Тишината на нищото
и бездънната бяла китара
като хляб по водите
разгърдено време струи
и ме впримчва гласа ти
разгъва от примката хала
а боли от любов
волооко гръмовно боли
като плясък ехти
недопитото вино на вярата
стеле остри пътеки
под нимб от трънливи нозе
ти си принц на мъглите,
а аз съм принцеса на бялото
затова аз те дишам,
а после под мене вали.
|
|