ХуЛите - На моя Конник

Срещнах много мъже, срещнах много любови.
Запознавах се често с раздялата,
аз след нея умирах и възкръсвах отново.
Затрептявах в очакване цялата...
Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното,
да ме грабнеш и с мен да препускаш
по нетъпкани пътища, по некръстени улици,
да преливаш от страст и от чувства.
Да не спираме дълго, да не срещаме никого,
да се слеем с мечтите и с времето.
Във задъхан галоп хоризонта да стигаме
и любов да пулсира във вените...

Теб те няма и няма... Ти си странна измислица.
Мит, създаден от отчаяние...
Всеки конник отпрашва сам-самичък към Нищото.
Всеки конник е дребен измамник...
Аз не вярвам, не вярвам... А така ми се иска
да пристигнеш на буен жребец,
да ме грабнеш и силно да ме притискаш...

По прозореца чука дъждец...