Сапфирена сватба
Автор: apostola Дата: 07.12.2013 @ 09:16:49 Раздел: Поезия
На жена ми!
Четирдесет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
Във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.
Делиме двама и радости, и скърби.
И снегове, и дъждове ни следват.
И времето безжалостно ни гЪрби,
и пак ни двама радости преследват.
А слънцето ни гали със лъчите
под тези сини слънчеви небета.
В зорите светли плакним си очите
и кръстим се под златните кубета.
И пролетите с дъхави цветенца
възраждаха душите-двете- сродни.
И вглеждаме се в малките детенца,
родени в знак от майки благородни.
И всяко стръкче на трева зелена
ни дава днес криле за да летиме.
С една любов- от щастие пленена,
за нашия живот ще си платиме.
И всяка вечер нека да сме двама.
В съня си да сме хванати в ръцете
и пътя ни натам да стига храма,
където утре ще оставим цвете...
06.10.1968- 06.10.2013
|
|