Сапфирена сватба

Автор: apostola
Дата: 07.12.2013 @ 09:16:49
Раздел: Поезия


На жена ми!

Четирдесет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
Във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.

Делиме двама и радости, и скърби.
И снегове, и дъждове ни следват.
И времето безжалостно ни гЪрби,
и пак ни двама радости преследват.

А слънцето ни гали със лъчите
под тези сини слънчеви небета.
В зорите светли плакним си очите
и кръстим се под златните кубета.

И пролетите с дъхави цветенца
възраждаха душите-двете- сродни.
И вглеждаме се в малките детенца,
родени в знак от майки благородни.

И всяко стръкче на трева зелена
ни дава днес криле за да летиме.
С една любов- от щастие пленена,
за нашия живот ще си платиме.

И всяка вечер нека да сме двама.
В съня си да сме хванати в ръцете
и пътя ни натам да стига храма,
където утре ще оставим цвете...

06.10.1968- 06.10.2013



Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=169171