Пастирка на небесните стада

Автор: yotovava
Дата: 29.11.2013 @ 17:40:07
Раздел: Поезия


На Рада Казалийска

Припада здрачът над Родопа
И сякаш в скутите вечерни
сълзата Божия изтропа
и сурна се – като в каверна! –

в зениците на беловласа
и кротко седнала старица.
Тя паралията на залеза
с ефирен злак – кенар! – застила.

Надиплят се подир дланта й
безбрежни небесата южни.
И зъбери в море от злато
потъват тихо и се люшкат.

– Това е моят път. Преминах
в услуга Богу и народу.
Вселената неизбродима
на длан показах и отворих.

А мойте пиленца изпратих
да ръснат семенцата всъде –
където никне светлината.
И волята им нека бъде!

Тъй славех, Боже, твойто име –
ела и отвори портала –
на златни пасбища води ме,
напразно, знам, не съм живяла.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=168982