ХуЛите - Шлифера

Интелигентно момче е Пращялника, интелигентно и оправно, даже. Затуй, като рече да се изкаже в кафенето по някой въпрос, всичките в устата го зяпват. Еле, днес по никое време, го сварих насаме и нали съм си любопитко, взех да го разпитвам за туй-онуй и где се е тъй образовал.
- Аз, Даскале – дума ми той - и висше бях почнал, ама зарад един нищо и никакъв шлифер го зарязах.
- Моден дизайн ли си следвал? Къде – прекъснах го, а той ми се ухили хитроумно, намигна първо с едното, а после с двете и продължи:
- Слушай сега! Икономика се бях записал и първите изпити с петици и шестици си бях взел, но къде ме нарочи един доцент, бре, седем пъти поред ме къса. Учебникът му наизустих, номерата му научих, преди уста да отвори, знаех какво ще каже, но не би и не щя да ме пусне и толкоз.
- Добре де, но къде е тук шлиферът, дето го рече?
- С шлифера бях на поредната ликвидационна сесия и си го закачих зад вратата в аудиторията при другите, преди да си изтегля билетчето. Оставих си книжката, седнах на банката и за половин час си го развих въпросчето, ама от „а” до „я”. Като ми дойде реда, седнах срещу доцента и хич, без да поглеждам в листите му изприказвах всичко. Оня ми се ухили благо-благо и ми завъртя една голяма и сочна шестица, представяш ли си?
- Е, що тогава си прекъснал – пак го прекъснах аз.
- Чакай бе, човек – тупна ме тоз път по коляното Пращялника и ускори темпото. – Взимам си аз значи книжката, грабвам си шлифера и на бегом по стълбите надолу. Тъкмо до вратата на сградата чувам отдире си: „чакайте, чакайте колега, станала е грешка”. Хич и не се обърнах, а търтих по улицата към хотела: - „каква грешка...никакви грешки...седем пъти ме къса тоз бостански удушвач...грешка ли...” и му дръпнах един спринт, пък аз тогава много бягах.
Кога влизам в стаята и запотен свалям шлифера, бре-е-е, тоз шлифер не е моя. Да взема аз значи, от радост и в бързината да грабна на место моя, доцентският. Да се върна, оня може да си вземе обратно шестицата, пък може и за крадец на шлифери да ме обяви. Тъй и не се реших тогава, а и по-късно, и си зарязах следването – завърши разказа си Пращялника и ме загледа очакващо.
Ама аз, какво да му река, само дето си помислих: „прав е бил оня, дето го е кръстил Пращялник, пращи си от акъл момчето”, тъй ами.