ХуЛите - когато Маргарита напуска името си

Увлечена по иглести поляни
пчеличката жужи – отделя се от име.
С прашец посипан на зелената отава
затопля мед в сърдечната ти пита.
Смалява се на слънце
в зеница на роса.
В крайбрежието на листо
влива се в сълза по щърбаво езиче.
Набъбва.
Припърхва.
Виси на миг от светлина.
Отдава се.
И с лекота
дели те.