ХуЛите - Пожълтели стихове

Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен- просторът горе посиня.

Изстинал вече, тротоара
събира пожълтелите листа.
А вятър в клоните докара
мелодия от четири места.

По златните листА поели,
прегръщаме се с бесни ветрове.
И под дърветата умрели
се раждат жълти стихове.

По праговете ни в душите
златисто-жълто чукче ни кове.
И с крайчето си на ушите
дочувам шум от стари грехове.