ХуЛите - Защото се съдържам в себе си, а всичко се съдържа в мен

...е, добре,
еволюцията пълзи към нулата,
от всички строшени животи сълзя -
генетически изряден вакуум,
без следа от патос -
въобще не мога да лъжа.
Не можеш да живееш сред хората,
ако не притежаваш този дързък талант.
Сега ще съблека мълчанието,
да, онова същото, от което се ражда всяка тъга
и ще издишам настоящето.
Летописът на болката сплашва дори и съня.
С белязани зеници звездите падат в сърцето ми,
не, не не ги виня, гравитацията тежи дори и на тях,
като сетна дреха на гърба на небето:
„От всички изтърбушени планети една-единствена,
наречена Жена бе така милосърдна да ни приюти.”
Трудно е, но ще си спомня по навик как се забравя
и ще започна да пълзя към себе си.
Към себе си само.