Въздушен корен

Автор: Marta
Дата: 06.11.2013 @ 21:52:55
Раздел: Други ...


...но дълго бяха корените ми въздушни
Д. Тонев

Въздишката на ябълката бяла
поръси цвят по камъните в двора

а слънцето по плочника премества сенките
като че
отпраща времето
с невидимо движение


Перденцето дантелено играе
и от прозореца наднича детство
                    със дързък тен
        с очите на безкрая
с издрани лакти и ожулени колене
от падането с колелото...

Как се летеше със велосипеда
припомня вятърът в косата разпиляна
в червената ми рокля като залез

Когато си на девет и на десет
миришеш на сапун и чисто слънце
на чубрица
на мащерка и мента
изобщо корена не те вълнува

Така си вързан здраво за небето
ръцете ти единствени криле са
разперени встрани на колелото
летиш по стръмното
стремително
безстрашно

Подкрепят те на облака лицата
и вятърът
и слънцето
и лятото

Единствен белег и сега напомня
за твоя тънък бял небесен корен

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=168322