ХуЛите - есенна арабеска

Ще съм ехото на бухнал стон,
когато се изменяш на дърво.
Халище от плам на буков клон,
отдал и последната жилетка.
Лъчи полагат с мека четка
петна от слисаните зайчета.

Битието бе ми пъстрота,
но същината – светна, преваля
в пожарище на есен.