Стана ли най-после стихотворение?

Автор: mariq-desislava
Дата: 04.10.2013 @ 12:56:20
Раздел: Други ...


От яростната фехтовка на дните
офейкват всички възможности,
за които наивно мислехме,
че ги притежаваме – сега и до смърт.
Бездарно обичаме,
толкова ни е и талантът да пишем.
Към набъбващия от грапави молитви небосвод
протягаме светлосенчести ръце -
не, не извръщайте смутено лица!
За какво ни е Страшният съд,
щом в страшен сън си живеем -
далечни, намръщени,
пространно обезумели?
Най-безсилното ни оръжие
е уязвимата ни същност, толкова преходна.
Триумфираме в островчето си от самота,
за удобство наричано социална мрежа,
а сме антисоциални до ступор.
Навярно сме недорасли за Бог
и такива ще си останем,
вклинени в къртичината си от лицемерие,
но как да кажа „не вярвам във вярата”,
като на мига ще ме погнат с каквото намерят
гласовити лъжепророци и тягостни фанатици:
„Как е възможно в Господа да не вярваш,
това е кощунствено, нелепо и нечувано
светотатствено явление?”
А е толкова лесно да слисаш
непознатия себе си,
като признаеш:
„Не, не вярвам в Господ,
вярвам в човека, който е Бог”.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=167447