ХуЛите - Сваля си главата тя

Клепоухият здрач метна небрежно
ухото си над лявото рамо.
Клоните към луната протегнаха
клетката за нощуване ранно.

Клоширана полата на нощта
се влачи до съмнало.

Без капка суета омита дворове
и улици, листа, полита
сутрин над града, с луна под мишница.

...Като глава...