ХуЛите - След банкета

* * *

Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак.
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива...

И защо?
Защото съм седнал до теб.
И съм повтарял-завтарял, че ти си сестра ми.
Рецитирал съм стихове и съм наблягал на виното,
след
което НЕЩО не можело да не стане!

Абе, хора,
де да беше така, ама няма.
Стига завист и стига еснафска убогост!
Макар че в цялата работа виждам и скрита реклама:
щом и жена ми се връзва, значи косвено казва, че мога.

А на теб, до която седях, ще река:
- Не въздишай!
Зарад теб бих станал сто пъти жълт котарак!
Нищо, че в някой бъдещ живот,
или в някой предишен,
наистина да съм ти брат.