ХуЛите - Сверяване на сърце с есенни стрелки

На запад от сърцето нищо ново -
есенен шум дирижира
останките от лятното пиршество.
Думите незабележимо се измъкват
изпоцапани с водорасли до шия
и с незараснали от буйства колене.
Листата сега прибират своята лепта
от тишина и скупчена умора.
Ето че най-тъжният сезон с лакти
изблъска очилата на слънцето
и то я грейне, я не, в невъзможност да
фокусира правилната посока.
На есенната душа обаче
топлина не й е нужна - с нея се ражда
и раздава до безумие,
докато всички видове мраз
не изплезят език и не свият
грохнало рамене.