ХуЛите - Сърцето си тук оставих

Това е моето село -
граничещо с небето
и с поляните населени
с щурци и бели маргарити!
Когато тук се раждах,
сърцето си оставих.
Но душата не ми разреши
отново да го взема.
Сякаш Бог над него
с шепа е разпръснал
всички шарки на дъгата
и съвършенството така блести!
Покривите му докосват
зелените нозе на планината,
по върховете слънцето
изплита венци от старо злато,
а орелът тук си прави среща
с висините.
Когато нощта
ефирно се разстила
и лилавото и се втъкава
в сенките на моите предци...
То тогава ми се струва,
че чувам светлите им стъпки.
Луната свежда своя сърп
да ожъне техния ореол
и да се накичи с него.
Отново се родих
от прозрачността
на планинското поточе,
от синия цвят на синевата
и под лъча на светлината.
Очите ми са сини.