Самонадеяно, с едно отмятане
Автор: Marta Дата: 02.09.2013 @ 18:39:13 Раздел: Други ...
Съвсем нечуто е дошъл септември.
Не е разбивал нощната ключалка.
Цар, не е сритал август по пищяла,
но онзи е износил трийсет ризи,
наметнат със последната в дванайсет,
е тръгнал все нагоре под звездите.
Понякога си мисля, че дори
изобщо никой не си тръгва и не идва,
че името единствено се сменя,
листа на календара се откъсва,
а месеците са дванайсет само,
за да си имам тази занимавка
да ги посрещам и изпращам. Да броя,
като коси да ги отмятам, че да идва
онази със косата за трева,
когато с месеците се застигаме.
Когато с месеците сме едно.
С годините, пространството и дните.
Едно голямо светещо кълбо.
Което да изгрява в очите ви.
|
|