ХуЛите - ЕЕГ*

Като по пътища нервни и тънки
с милиони внезапни завои стръмни
скитат по сивите мозъчни гънки
моите пагубни мисли тъмни.
Срещат се,
блъскат се,
цял живот странстват
сред теснотата на мрака черен,
тук, в непрозрачните душни пространства
под костния купол на моя череп.
Блясват идеи-светкавици остри,
чувства-виелици в тъмното вият –
мислите пагубни, мокри до кости,
няма по пътя къде да се скрият.

Дебнат капани за тях в електродите,
скърцат пера, сини лампички мигат,
някакви ампери някъде бродят –
моите мисли записват на книга.
Моите мисли са мозъчна лава,
мозъчна лава изригва у мене –
луд от трептене, писецът улавя
новите Алпи, току що родени;
силят се лампите, зумерът плаче,
приборът сложен старателно мери
моите мислени Апалачи,
моите мозъчни Кордилери.

А на хартията, дявол го знае –
пропасти, пикове, скатове, ями.
Има ги Андите и Хималаите...
...моите, тъмните мисли, ги няма!
Приборът мери на чувствата лавата,
моето мозъчно напрежение;
само че мислите, да ме прощавате,
са си за мене!

____________

* ЕЕГ – електроенцефалограма – запис на биотоковете на мозъка.