ХуЛите - Щрак

Щрак.
Тъмно е. Между стените се плискат вълни от приглушено мърморене, шумкащи сзвуци от люпене на семки и сегиз-тогиз някой истеричен кикот.
Щрак.
Прозвучава гонг. Или парче релса, ударено с ръжен. Шумовете стихват, отливат се през цепнатините навън и попиват в пясъка.
Щрак.
Забързани стъпки в тъмнината. От единия край до другия и обратно.Кратка пауза. Някой с пъшкане влачи нещо тежко, стържещият звук пробожда пространството с милиони малки игли.
Щрак.
В горния ляв ъгъл блясва прожектор. Снопът светлина неуверено шари насам-натам, осветява завеса от червен плюш, табуретка и неясни форми, разпръснати навсякъде. Накрая спира върху малка купчина парцали в средата. Купчината се размърдва, изправя се - парцалите покриват дребно същество, може би човек. Оглежда се, после отпуска ниско глава и разперва ръце встрани.
Щрак.
Светлината угасва. Никакъв звук.
Щрак.
Отново светлина. Човекът е изчезнал. Както и останалите неща пред завесата.
Щрак.
Лъчът на прожектора е насочен нагоре. Не осветява нищо. Протяга се в чернотата докато накрая се разтваря в нея.
Щрак.
С тихо шумолене завесата се вдига. Включени са светлините на рампата.
Щрак.
Ритмично поскърцване. В средата, на люлеещо се като махало въже, виси човекът. Парцалите ги няма, човекът е гол.
Щрак.
Всички светлини са запалени, вратите се отварят. Публиката излиза.