Очи

Автор: alfa_c
Дата: 04.08.2013 @ 10:15:06
Раздел: Поезия


автор: alfa_c

„И оттогава пред мен се извиват само
криволичещи и глухи околни пътеки…"
       из „Милиард години до свършека на света”

       Братя Стругацки


До хоризонта – поглед, до небето – мах...

Зад мен домът –
черупка от излюпен бродник.
На къс синджир ме следва преданият страх,
на всяко вдишване до кокал да напомня,
че полетът е глупав мит, небето – похлупак,
че пътищата криволичат по рождение…
Навита на пружина тичам,
                                      падна ли – пълзя.

Не земни пътища, мираж ми е потребен –
да мами с близост.
С първата сълза
да вдигна поглед над решетките на свободата.

По-страшно от обратните захапки на страха
е кретането слепешката.


И нека рухне бент...
                                   Плачът ще отнесе
декорите с пътеки и озъбени заблуди.
Бог дава криволици. Дава и сърце.
Очи избираш сам.
         На сляп.
              Или на влюбен.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=165899