Очи
Автор: alfa_c Дата: 04.08.2013 @ 10:15:06 Раздел: Поезия
автор: alfa_c
„И оттогава пред мен се извиват само
криволичещи и глухи околни пътеки…"
из „Милиард години до свършека на света”
Братя Стругацки
До хоризонта – поглед, до небето – мах...
Зад мен домът –
черупка от излюпен бродник.
На къс синджир ме следва преданият страх,
на всяко вдишване до кокал да напомня,
че полетът е глупав мит, небето – похлупак,
че пътищата криволичат по рождение…
Навита на пружина тичам,
падна ли – пълзя.
Не земни пътища, мираж ми е потребен –
да мами с близост.
С първата сълза
да вдигна поглед над решетките на свободата.
По-страшно от обратните захапки на страха
е кретането слепешката.
И нека рухне бент...
Плачът ще отнесе
декорите с пътеки и озъбени заблуди.
Бог дава криволици. Дава и сърце.
Очи избираш сам.
На сляп.
Или на влюбен.
|
|