ХуЛите - Надежда с весели очи

Една надежда пътя ми огря!
Но не веднъж съм хранила надежди,
които отпътуват щом беда
внезапно сключи тъмните ми вежди.

Една надежда моята ръка
пое открито в своята десница –
решимостта усетих на дланта
и в погледа ѝ син – добра искрица.

Едно начало, нов един живот
се раждаше несмело във ума ми,
макар да знам, че зрее антипод
в надежда всяка стоплила ни с думи...

Макар да знам, че всичко се руши,
когато тръсне пластове мотива
и всеки съдник може да сгреши,
и всякаква надежда си отива.

Отива си...
– Но не и ти! Нали?
Ти си Надежда дето все те има!

А тя ме гледа с весели очи,
по-сини от небето и ми кима...