ХуЛите - Защо бе, Господи?!

Защо бе, Господи? Защо от мен,
Си тръгнал да събираш вересии?
На сиромах човек в предсмъртен ден
Си пратил вчера черните си змии!!!

Не ме ли помниш още от дете?
Не гледаш ли си старите тефтери?
На вещица с метлата пак мете,
сам Дявола открехнал Твойте двери!!!

Вържи го, Господи с вериги зли,
по - зли от неговите грозни пръсти!!!
Разпни го, нека с Теб да не дели,
и някой ден презрян да се покръсти!

Но ако не е той, тогава кой,
в съдбовно копие ме е превърнал?
Изстивам бавно! Призрачен покой,
душата ми надгробно е обгърнал!

Защо бе, Господи? Какво съм аз?
Прашинка от огромния ти пъзел!!!
Заплаха ли съм, недопушен фас,
разсечен бясно незавързан възел?

Навярно смяташ ме за атеист,
горчи ми хляба, стяга ме отляво …
За Теб съм само не разцъфнал лист,
откъснат от дървото ти по право.

Ако не си и Ти, тогава кой
е яхнал простосмъртната ми грива?
Какво ми шепне с истеричен вой,
забил тъп плуг във бащината нива?

Видях те, Господи, но си признай,
че две нива встрани от Небесата,
на ничия земя, до Твоя рай,
гол хвърляш зарове със Сатаната!!!

И Твоята душа ли е превзел,
или е купил Божията воля?
За колко? Явно пак те е подвел!!!
На него ли ще трябва да се моля?

И какво ще кажа на децата,
за вярата, Исус и Твоя кръст?
Ще раждаме, ще мрем, а под земята,
не ще отива вече пръст при пръст …

Не мога, Господи, да гледам сляп,
рогатия на трона ти да сяда …
Вземи душата ми, и моя хляб,
не искам прошка, милост и … награда!!!

Вземи душата ми с резервна част,
а твоята, на него остави я!!!
Лепни си я с китайски лейкопласт,
а мен ме остави … да си допия!!!