ХуЛите - От тялото на юни бликат макове

Изюден юни.
Без отдих слънцето кове разпятия
по тялото покорно на земята.

Безмилостно забива
златни гвоздеи.
Разпъва запъхтени пътища.

По кръстопътищата разпнат юни,
а в раните му никнат макове.

Изгряват макове,
разцъфват макове,
избухват макове
и бликат макове
от тялото на юни

Потрепва маранята.

Миражът
все попътен е море.

Напред море,

морето ми
море...

Търкулвам се като сълза
по бузата на разпнатия под свирепо слънце юни
и искам да се влея във морето,
което мержелее се накрая
на верния ми път,
осеян с макове -
триумф на рани
под златните пирони на слънцето.