Отвързани думи

Автор: yotovava
Дата: 20.06.2013 @ 10:56:54
Раздел: Поезия


Не разбрах как по пътя променят посоката думите,
как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели
и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти
непонятни засъскват и стават досадни и зли.

Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази
всички мисли, които бушуват отдавна във тебе.
По-добре завържи ги, душата им стискай на пазва,
но във някоя утрин върху белия лист ги посей –

да поникнат – тъй както поели са първия дишък
по широкия друм на твойта сърдечна артерия.
Само сили ти трябват всичко това да напишеш
и надеждата, че другите после ще ги намерят.

И пусни ги да литнат, да тръгнат и дирят небето си -
те у теб като птици във клетка се мятат безпътни
и прекършени стихват крилете им в тези решетки,
хоризонти жадуващи – с непознати простори и смърти.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=164717