ХуЛите - Мое детство

Мое детсво, ти от мен
надалеч остана.
Близо шестдесет (!) години
нас със тебе ни делят!
Аз пораснах, възмъжах,
вече старец станах,
но годините не могат
тебе да те променят!

Мое детство, зная, че
ти си още живо.
В родния ми край живееш,
и се смееш, и тъжиш.
Обикаляш лете ти
моите баири,
и по моите пътеки
с моите мечти вървиш.

Скоро в родния си край
като се завърна,
мое детство, най-напред
тебе ще прегърна.
Ще те вдигна на ръце,
ще те разцелувам,
и, с разплакано сърце,
с теб ще се сбогувам.