ХуЛите - Трудности

Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.

Най е трудно да бъдеш конюшня
на презрели от чакане атове.
Те пръхтят и стените се люшкат,
ще порутят със дъха си вратата,

щом среднощ откъм тъмните ниви
тънконога – кобилка изцвили
във до пукот набъбнали ириси,
в обтегнати до скъсване жили.

Всеки дишък е огнена сприя,
Няма бяло в очите им яростни,
колчем луднали бързи копита
по калдъръмите звездни изчаткат

и препуснат след лунната грива,
и разпилеят овес и осили.
Сетивата им – толкова живи,
ще се пръснат, ще останат без сили.

Пак е трудно да бъдеш реката,
гърбовете им потни погълнала.
И жребците – прокълнати – давят се,
опознали на страстите пъкъла.

И е трудно да бъдеш земята,
дето пие горчилка от тропоти,
и прелива страстта си във вятър,
отгърмял със думтеж и със грохот.

Само смъртникът може да знае
колко бързо се стига в отвъдното,
как лесно в сенките се вселяваш.
Жив да бъдеш обаче е трудното.