ХуЛите - Герой на поетическия труд

Днес постнах
хилядното си стихотворение!

- Какъв поет! -
възкликнах с възхищение! -
“Герой на поетическия труд!”

И при това -
без със това
да съм си вадил хляба,
без нивга да съм “писал като луд”!

Тук някой
ще подскочи и ще каже:

- Ангар ли?
Че какъв поет е той?
Ако и тоя
за герой се смята,
тогава аз съм “Три пъти герой …”!

Та стиховете му са просто смешни,
а някои - направо за лобут!
Едно не може
да му се откаже:
герой е на “хулитерския” труд!

В сравнение със тях – съм писал малко!
Сравнен със техния – издишал моят стих!
Посредствени ми бѝли стиховèте!

Обаче
няма как да отречете,
че тази титла аз я сътворих
и пръв към своя ник я прикачѝх?

“Герой на поетическия труд!”

Безброй поети
с нея ще се кичат,
а други ще ги хулят и отричат.

Но за баща
на фразата се счита
човекът, който пръв я изговори.

А който
като своя я повтори,
за него в поетичния ни свят,
ще казват, че е жалък плагиат.