ХуЛите - Последният кукуриг

Замбия, 60-те години на 20-век

В книгата си „Абанос“ Ришард Капушчински разказва историята на Лешина - около четиридесетгодишна улична търговка от градчето Серендге. Собственичка на грамофон с пружина и една изтъркана от употреба плоча.
Върху плочата е записана първата реч на Чърчил след избирането му за министър-председател. В нея той призовава англичаните към лишения и жертви заради войната. Лешина изнасяла грамофона на двора си, навивала пружината и от боядисаната в зелено метална фуния се разнасяло хрипкаво, ниско, тътнещо пращене и гъргорене. От гласа на Чърчил се долавяли само патетични нотки, но отделните думи били неразбираеми и лишени от всякакъв смисъл. Този шум привличал зяпачи, чийто брой започнал да расте. Лешина им обяснявала, че това което чуват е гласът на Бога, определящ я за негова посланичка и желащ всички безпрекословно да й се подчиняват. Скоро около около Лешина имало вече тълпи. Хората, макар и мизерно бедни, построили молитвен дом в африканския буш. Началото на всяко богослужение започвало с грамофонното хриптене от басовия глас на Чърчил, което довеждало богомолците до екстаз и транс. Просветените африкански лидери се срамували от тази гледка. Скоро президентът Кенет Каунда изпратил войска в храма на Лешина. Безсмислено били убити стотици невинни богомолци, а танковете превърнали в прах кирпичената светиня.

Село Парамун, Трънско, 5-ти септември, 1977 г., понеделник, 22:17 часа.

Бай Милор клечи в дворния си клозет. На вратата между трета и четвърта дъска има процеп. В него – нежна паяжина, деликатно прикриваща блясъка на Денеб и Албирео от съзведие Лебед. Бай Милор им се диви, стиска зъби и се напъва. Чува се трясъкът на облекчението, паяжина потрепва. Точно в този момент на 9200 км. от Парамун изгригва факелът от двигателите на първата степен на ракетата Титан-3E. От Кейп Канаверъл излита междупланетната станция Вояджър-1.

Програмата Вояджър

В края на 70-те години на 20-и век всички планети-гиганти се разполагат в тесен сектор на Слънчевата система. Облитането им става възможно с минимален разход на гориво чрез гравитационни маневри. НАСА използва това обстоятелство и конструира две автоматични сонди Вояджър. Те трябва да изследват външните планети на Слънчената система и след това да я напуснат. В края на 2012 г. 723 килограмовата Вояджър-1 е в периферията на хелиопаузата. На борда на станцията, освен изследователска апаратура, има и медна грамофонна плоча. Върху нея е нанесено златно покритие, предпазващо я от ерозия. Предназначена е разкаже нещо за Земята, ако станцията попадне в „ръцете“ на любознателни същества. Записите – музика, звуци, изображения – са подбрани да представят разнообразието на Земния живот. Плочата е поставена в алуминиева кутия, заедно с фонографска капсула и грамофонна игла. Върху кутията са гравирани пиктограми, поясняващи произхода на апарата и начина за възпроизвеждането на информацията. 78 % от записите са музикални. Сред тях на 19-та позиция, между откъс от Пета симфония на Бетовен и нощни заклинания на племето навахо, е песента „Излел е Делю хайдутин“. Изпълнение на Валя Балканска и гайдаря Димитър Петковски.

Около планетата Матракука, 2 април 2224 г., неделя

Дежурни с боклучийския си кораб са Цвик и Цум. И двамата са от расата „Клечки за зъби“. На нея е отредено да се прехранва със събиране и обработване на космически ненужности. Мисията им е отговорна, тъй като странни обстоятелства запращат камари космическа смет към Матракука. Работната смяна на Цвик и Цум минава спокойно. Сред прибраните вехтории е и Вояджър-1.

8 април 2224 г., събота, дома на Цвик

Трети ден дворът на Цвик е препълнен с клечкозъбовци. Има и от съседни градове и села. Грамофонът от Вояджър-1 свири, неуморно повтаряйки 19-та пътечка - „Излел е Делю хайдутин“. Клечкозъбовци захласнато слушат. Гласът на Балканска с типичното глезандо достига до:

„Зароча, Дельо, пороча
Даридерескимнем айене,
айене, кабадаие.“

Тълпата изпада в транс.

17 май 2224 г., сряда, Матракука

Извънредно заседание на Върховния съвет на планетата Матракука. Доминиран е от расата „Кибритени клечки“. Спешното му свикване е причинено от тревожна новина - боклукът около Матракука обезпокоително расте. Клечкозъбовци са престанали да изпълнява своите задължения. Три поредни седмици кораби им не събират космическата смет. Цвик, Цум, гласът на Ваня Балканска и гайдата на Димитър Петковски са променили расовото им мирозрение. Песента Делю хайдутин е разтълкувана от Цвик и Цум като послание от Бога, призоваващо ги да влезнат в лоното на новата религия Даридерескимнем. Цвик и Цум се самообявяват за нейни пророци - кабадие на Матракука. Събирането на смет е обявено за ерес. До къщата на Цвик набързо е построен скромен храм на новата религия. В олтара му са поставени останки от Вояджър-1, грамофона и златната му плоча.

19 май, 2224 г., петък, Матракука

Етичната система на расата Кибритените клечки е пределно минимизирана. В нея отсъстват трудните за дефинирани размити понятия като справедливост, строгост и т.н. Първоелементът, според философията им, е нещото, което те наричат Необходимост. Тя е монадата, от която се гради всичко останало. Всеки един елемент е проникнат от нея. Такива са и двете решения от извънредното заседание на Върховния съвет на Матракука.

От дома на Цвик вече няма и следа. От грамофона и златната плоча – също. Цвик и Цум са заличени завинаги от нарядните списъци на сметосъбиращата фирма. Изпълнението на второто решение изисква малко повече време.

9 септември 2230 г., четвъртък, село Парамун, Трънско

Кротък есенен следобед. Село Парамун изглежда почти така, както преди 253 години. Кибритените клечки от Матракука наричат подобни области Риманови пространства с устойчиво неразвитие. Наум могат да пресмятат площта им, реколтата джанки от тях и литрите игрив ракишор, получен след изпичането им.

В 14:01 часа в небето на Парамун се появява подобие на дирижабъл. Зависва над селцето, точно там, където е бил Милор по време на старта на Вояджър-1. Дирижабълното подобие расте устремно. Силуетът му заприличва на огромна кибритена клечка, облечена със сив шлифер обсипан с дванадесет внушителни черни копчета.

14:58 часа
Дирижабълът едрее, закрива Слънцето. Над Парамун почти мръква. Кокошките се прибират в курниците.

15:05 часа
По радиото четат бюлетина за нивото на река Дунав. Стигат до Вилдунгсмауер. Точно в този момент копчетата на дирижабълния шлифер с трясък се откъсват и яростно политат към земята. Малко преди да я ударят, в Парамун пропява петел. Този кукуриг се оказва последния звук от Земята.