Сеячът на дъждове

Автор: yotovava
Дата: 31.03.2013 @ 18:37:04
Раздел: Поезия


Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици

ръцете й бели, раменете, заоблили билото.
Закърви, забуча,на приливи пръсна се залезът.
Пред целия свят, под дървото самотно край нивата
тя сеяча на дъжд прикъта на своята пазва.

И после над него зарони шепот, никнал сред грохот,
завърхули – подобно на пумпал – дъждовния шлейф.
А небето сниши се напряко – тъй сякаш че кокът й,
безпризорно повлечен от вятъра, легна на дрейф.

Може би най-красивата приказка тя му разказа.
Когато петите й боси последва дъждът пепелив,
мъжът на полето остана – свише миропомазан,
който няма да пита за какво е роден или жив.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=162589