ХуЛите - Рисунка с въглен

– Ела, – крещяха сойките, – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.

Да гледаш ризката му как се стапя
със облачето сиво над простора
и как подгонва светове и хора
и ги захлупва с тежката си лапа.

И от дъха му миг да не пропуснеш –
совалките, конците и иглите,
с които в канавацата тревите
бодат мотиви есенни изкусно.

Свидетел да си – плахо как целува
пропуканите устни на земята,
как изтича в жертвени разпятия
на изгряващото пълнолуние.

Това е повече от трепет свише,
и не изпускай миг да се любуваш...
Ако си въглен – да го нарисуваш,
пък ако си поет – да го опишеш.