ХуЛите - Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността

много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб – тихичък, трапчинков кентавър,
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус
и се намърдахме в отредените ни души

аз - бясно,
ти - деликатно,
отвън остана едно сърце да стърчи

пророкува ни един несъществуващ туарег,
забравил под възглавницата на Сахара
себе си
небето, щом видя това, бързо нахвърли
всичките си чаркове в два-три облака и търти,
където му видят ветровете

зениците ни пеят с изпотени ноти
безотговорни оратории
и само абажурът на нощта единствено ни слуша,
но какво от това

понякога се молим,
друг път считаме това за ерес -
религия е сливането ни,
която спира водопадите около нас
и ни съблича

гениално оглупели от любов,което значи –
време е да се родим
аз като мъж,
ти – жена,
но може и обратното