ХуЛите - Никога не е късно да станеш за резил

Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка.
Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи. Хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. Премеждията ми почнаха още на рецепцията, където вместо нормален ключ ми дадоха една плочка. Изобщо не зацепих как да отключа вратата и извиках за помощ камериерката. Терасата на хотелската стая ме мамеше с разкошния си изглед и кокетната масичка, но като не мога да отворя балконската врата. Сигурно има някакъв чалъм. Отново извиках жената да ми направи показно. Реших да ползвам ваната, но така и не уцелих топлата вода. Отчаях се от себе си и за първи път съжалих, че не съм морж. Твърдо бях решена да не викам повече неволята т.е. камериерката и на принципа на пробата и грешката успях. Затова пък вечерта не можах да пусна климатика и напразно се опитвах да спя в тази сауна. Дано поне за компенсация съм смъкнала някое и друго грамче.
На сутринта ме очакваше ново разочарование – бях си забравила банския костюм и не можах да се възползвам от безплатните СПА процедури. Докато другите блажено се пличкаха в басейна и се отдаваха на всякакви екстри, аз се усамотих в една алея и се зазяпах в зелената трева. Беше време да се вдъхновя за нова пролетна серия. Изведнъж към мен с лай се втурнаха две злобни кучета. Инстинктивно понечих да си плюя на петите, но бързо се окопитих. Смело тръгнах към тях, размахвайки чантата си. С изумителна лекота взимах високите тонове - гласът ми се извиваше в кресчендо. Ужасени, кучетата си тръгнаха с подвити опашки. Върнах се и аз подвита опашка и с пресипнал глас.
Между другото, темата на семинара беше доста актуална и интересна, но за нея ще ви разкажа друг път.