ХуЛите - Избор

„Когда теряет равновесие/ твое сознание усталое,/ когда ступеньки этой лестницы/
уходят из под ног, как палуба,/ когда плюет на человечество/ твое ночное одиночество... „– Йосиф Бродский

Ти сам намираш равновесната си точка,
ако земята се разклати под краката ти.
Съдбата мята ти въже- отсрочка,
преди на долната земя да те запрати.

Когато лодката ти се залюшка в центъра
на ураган, измерван в девет бала,
животът ти се плъзне по тангентата
на скърцащата под вълните палуба,

спасителните кораби останат глухи
за ес-о-ес-ите, надупчили ефира,
и само кашлицата ти на глед е суха,
години дробовете ти раздирала,

не ти остава друго- режеш котвата
и мачтите на спрелия да те крепи
живот, оставил те самичък в лодката
и стиснал щурвала, живееш „въпреки”.