ХуЛите - Връвчица без възел

Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,

носленцето си скри, прехапа устни.
И маковете се снишиха
пред вечерта, която бавно спусна
над пътя сянката си тиха.

На детството дошъл е вече краят.
Наднича есен зад баира
Жените във полето ли приклякат,
мамули жлътнали прибират?

Завръщат шарените си фустани
говорят, без да се поглеждат,
Нощта ще бъде като стара рана,
а утрото е без надежда.

И тъпан се раздумка, в тъмнината
отекват глухите му вопли,
защото скоро тази плаха мряна
завивка нечия ще стопли.

Ще продадат девичата й плът
на някой мъж със пожълтели зъби
и с костюм под наем, с тежък дъх
и вратовръзка със погрешен възел.

Помолих – милостива после
дано да е съдбата й, да не сънува
как залезът прелива в кошер
на звездните пчели по пълнолуние.

Небесен мед потече сладък,
ала не капна в кротките й топли шепи.
Очите с цвят на незабравка
изтляха като дъх след жертвен шепот.