ХуЛите - абсент

хиляда чувала брашно
по дъската
през целият кораб
чак до ненаситният трюм
всеки ден точно като предишния
е колкото да изкараш до него

- трийсет сентима -казва престилката с чаша в ръка
- донесете ми още един -устата ми зелена.
Като ме вижда как ги броя курвата се обръща
с презрителен фасон, тя се казва Справедливост
всички ченгета в града са я минавали

летящ холандец е живота
скапано продънено корито
заглъхват отровени глъчката и смеха
- Още един -раздразнено махaм с ръка
светлината от лампите потъва
в тъмна линия под очите ми
- още един! - още един!
плюя на масата на някакви синьоритовци
разкъсват ми устата
хвърчат дублони всички се млатят
разцъфналата нощ ме издърпва под дъжда.

един милион капки падат към мен...
- ГОСПОДИ! КАКВА БУРЯ!
куполът над града се срива под гърмежите
дъждът шиба по лицето ми и се смесва с кръвта
разкъсва вятърът хартиената ми маска
запраща я на всички страни и ме завлачва по улиците
никога няма да си спомня
къде по дяволите живея