ХуЛите - Не праг, а стъпало

Наивно се изкачваме
на здрачини по хълбоците.
Не търсим Калипсо -
живеем във четвъртъци.

Във стаята на думите
панелно уморително
заробваме магии-
душите си засричали.

Ефектни фрази местят
на светлото стрелката,
прескачат босоного,
прегарят ни крилата.

И думите свистящи ,
отпращани неспирно
към „онзи, дето дращи”,
са само поза, кино.

Ефектни фрази ,хукнали
в летеж или стакато
след его ненахранено,
нелюбещо, безактно.

Тогава в миг откриваме,
че демонът отсреща
не е ни враг, ни птица.
А… древна наша грешка.