ХуЛите - Златна ябълка през зимата

В приказката нашенска-
стара и прастара,
трима братя и другари
пазят ябълката бащина.
И дори не е понятно
тя защо им е- ламята,
вместо първи да откъснат
ябълката златна.
Приказка това е.
Там е злото и доброто.
И доброто е
предизвестено
след поредица превратности.
..............................
Приказката днес е друга.
Златна ябълка напосредзИма.
Нямаше ги тримата юнаци.
Нямаше я и ламята.
Постмодернистична,
тягостна картина.
Гледах тъжно, онемяла.
Беше ми виновно, а не зная
по каква причина.
Ябълката грееше в нелепо
майчинско великолепие.
Бели гуглички дантелени
беше зимата изплела
и завила плодовете й.
Тъжна беше ябълката.
Тъжна и посърнала .
Вледенени са ръцете й,
за да ги прегърне.
Плачеше сподавено.
Чу ги -тихо се предават.
Тупкаха -
премръзнали до смърт врабчета.

Никой не ги беше видял.
Никой не ги беше откъснал

Дарове щедри и безнадеждно късни!
Стоях вкаменена и зимна.Несмела.
По-тъжна приказка още не бях чела!
Не бях виждала по- тъжна картина!
...................................
Дълго стана-като лабиринт в душата.
И някак светотатствено шумно.
Сърцето ми обаче
отказа да се събере в думи.

Знам, че истински важното
е просто и кратко.
Късо изречено.

Простете ми многоречието