ХуЛите - Ти си

Душата ми е пълна
като есенен хамбар.

Изпълнена е с теб.

Ти си
първата роса
покълнала,
по която стъпвам боса.

Утрото е обещание
за чудеса!

Ти си
в езическото тайнство
на нощта –
когато се докосваме...

Нощта е зачатие.

Ти си болката,
когато те няма.

Болката е разпятие!

Ти си
в есенния листопад
на вечната гора.

Гората е мъдрост.

Ти си
в седефеното бяло чудо
на падналия снощи
сняг на двора.

Снегът е вълшебство!

Ти си неясният профил,
мярнал се в гъмжилото
от хора.

Мигът е спряла вечност.

Ти си
в спомена за вчера.
Ти си
в мисълта за утре.
Ти си
в скритата сълза, че
продължавам да гадая
твоя загадъчен мъжки свят –
разхвърлян,
неподреден,
забързан,
където препуска вятър отвързан ...
Когато те няма,
а ти си във мен,
когато си с мен,
а понякога някак те няма-

това значи ли двама?...