ХуЛите - За моята любов

На ъгъл чаках те за среща
и търсех те във всеки двор.
А ти си чакала отсреща,
обърнала към мене взор.

За кратко често те намирах
и тъй те губех често пак.
Без тебе дълго аз умирах
и чаках следващия знак.

До дъно чашата изпивах,
но жаден лутах се без теб.
Когато в страх и студ заспивах,
ти бе оазис в мойта степ.

Сърцето си ранявах клето,
но ти му ставаше балсам.
И в част от времето проклето
не даваше да бъда сам.

Изгаряше ме с огън често,
но в миг превръщаше ме в лед.
Отрова имаш,вместо ресто,
но хранеше ме и със мед.

Та аз те мачках като глина,
а ти миришеше на хляб.
Ти правиш сладък и пелина,
а аз се правех,че съм сляп.

Била си ти във мене силно,
но аз това не съм разбирал.
От бремето ти непосилно
за кратко тихо съм умирал.

Без корист ти приготвих замък
да бъдем в него и до края.
А ти превърна го на пламък
и го изстреля във безкрая.

Във който идол да се вричам,
едно сърцето ми разбра:
че даже трудно да те сричам,
аз пак със тебе ще умра!