ХуЛите - Нарочно

Тополите жълтееха във янтарно.
И слънцето залязваше на юг.
Земята се въртеше на обратно,
а аз се бях напил като кютук.

Клатушках се наляво,
и надясно,
напред-назад,
и ребром като рак.
Залепвах в някой стълб,
говорех му, прегръщах го,
целувах го, и после тръгвах пак.

А след това
се пльоснах в една локва,
и в тази плитка локва съм заспал.

Нарочно –
просто исках да почувствам,
как ще се чувствам, ако съм умрял.