ХуЛите - Псих(р)офобия

Изгубвам се по пътя си към теб,
напразно търся образа предишен.
Душата ми се сгръчва като креп,
когато отчуждение издишаш.
Така излишна в моя собствен дом
понякога се чувствам, щом си близо.
Приемаш като влизане със взлом
дланта ми под любимата ти риза...

Дори и сгушен върху моя скут
се случва да ме жегваш несъзнато.
Привидната покойност и уют
не водят до разливане познато.

И странстваш из незримия си свят,
а в него аз не мога да премина.
Бодливите телчици ме кървят,
мълчанието твое ме проклина...

Опитвам с думи, в пристъпи на страх
да не усещам хладните гримаси.
Спаси ме с милосърдие от тях,
пречистващо кротни ме в близостта си.

8-1-13