ХуЛите - Принцеса Точица

На точица, богпан и всички с приказни сърца!

В страната на препинателните знаци живеела Точица. Една такава- мъничка, красива и добричка. С дълги мигли и учудени очички. Личицето й винаги било огряно от нежна и добра усмивка.
Тя била най- милата и най- добрата Точица, защото обичала всички останали препинателни знаци, а те се отнасяли пренебрежително и високомерно с нея. Непрекъснато я засипвали с обиди. Все я гонели от тяхното полезрение и отричали нейната значимост. Всъщност малката, прекрасна Точица знаела, че е от царски произход, но не казвала на никой тази своя тайна. Пазеля я в сърцето си. Въпросителната ? наконтена със шапка кимала с главица и казвала:
-Ех, точице колко си мъничка и незначителна. Виж ме мен- цяла красавица. При това имам очарователна шапка с цветя...
Точица си мълчала и нищо не казвала. Не искала да спори с високомерната въпросителна. Запетайката , се оглеждала непрестанно в огледалото и любувайки се на собствения си образ казвала:
-Имам красиво тяло, а ти точицееее си нямаш НИЩО!
После започвала да се смее, а добрата точица отронвала сълзички от прекрасните си очички.Многоточието... палаво тичало, като съзтезател напред. Не обръщало внимание нито на точицата, нито на другите. Било прекалено заето със себе си. Войникът в царството, който тичал и раздавал заповеди ! неуморно униформения възклицателен се поклащал и казвал:
-Изчезвай...точице. Толкова си непотребна, че би трябвало да не те забелязвам. Все се буташ между нас.
Както разбрахт е- тя Точицата била кротка и добричка и не се карала със свойте събратя от царството на препинателните знаци. Един ден момченцето Божидар седнал да пише домашното си. Майка му погледнала в тетрадката му и с тих глас прошепнала:
-Божидаре ти знаеш ли, че точицата е с огромно значение в това царство. Тя е принцеса.
Знаците се заслушали. Искали да разберат защо тази жена говори такива неща за мъничката и незначителна точица.
Божидар също се заслушал. Станало му интересно и любопитно.
-Представи си многоточие без една точка..губи своя смисъл, като такова. Или въпросителна ? без точка - тя губи своя смисъл и става едно обикновено чингелче. Можеш ли да видиш великолепния войник възклицателната без точка ! ами става една обикновенна чертичка. Затвори очичките си мило момченце и си представи запетайката без точката в нейното начало, ами тя се превръща в една вълнообразна чертичка без значение. Точката завършва изречението. Без нея би имало хаос сред думите подредени в изречение.
-Ех, мамо. Разбрах. Точица е принцесата на царството на препинателните знаци.
Знаците мълчали. Чули историята, която разказала жената на своя син. Разбрали, че може да си мъничък, но с огромно значение.
От тогава никой повече не се подиграл на мъничката Точица. Всички играели с нея из чудното царство и били приятели с изпълнени с обич сърца.
Божидар пише домашните си и внимава да не пропусне малката принцеса, без която няма край изречението.
Това е приказката за малката точица. Сега е време за сън и помнете, че всяко нещо на този свят има свойто значение.
Лека нощ!