ХуЛите - Сукуб

- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
Остави го вътре гол, ням и празен...

Нищо ново. Тя е сукуб. Те всички са обречени да я обичат. А тя винаги си тръгва...
Сега ще отиде в същия бар, ще седне на същия стол, ще поръча същото питие... единственото ново ще е жертвата. Всъщност не – ще бъде същата жерта, просто ще е облечена в ново лице и може би ще има ново име... но какво значение имат имената – тя и без това винаги ги забравяше...

- Обичайното ли? – попита я барманът и и се усмихна
- Да.. но нека е двойно.
- Не изглеждаш щастлива ...
- Глупости! Аз съм щастлива. Аз мога да имам всичко. Аз съм сукуб.
- Какво е сукуб?
- Няма значение.
- Красива си...
- Това е сукуб ...

- Мога ли да ви почерпя? – /някакъв... те винаги се появяват.../
- Винаги сама плащам питиетата си! – отговори тя и се приближи до него – но можеш да направиш друго...
- Каквото поискаш!
- Целува ми се с теб....
Това беше... Целуна го. Той вече не съществуваше. Можеше да мисли единствено за нея – очи, които го поглъщат, устни, които горят всяко кътче от душата му, ръце, които грабят от света му! Трябваше да я има! На всяка цена....
...
- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.

И отново същия бар...

- Двойно? – попита я барманът
- Отново ли не изглеждам щастлива?
- Къде е младежа – изглеждаше впечатлена от него снощи?
- Някъде там – при останалите – опитва се да оцелее след мен...
- Много бързо го заряза...
- Аз съм сукуб – аз никога не оставам.
- Никога ли не се чувстваш сама?
- Видя, че нямам проблем ако искам да не съм сама...

- Здравейте... Вие... сте невероятно красива... аз бих искал да ви напиша поема.... /да... те винаги се появяват.../
- Можеш да я напишеш с устни върху тялото ми...
Край. Него вече го няма.....
....
- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си. ...

- Не се ли изморяваш понякога? – попита я барманът
- Защо да се изморявам?
- От необичане..
- Те всички ме обичат! Аз съм най-доброто, което някога им се е случвало!
- Не говорех за тях... Ти обичала ли си някога?
- Аз съм сукуб. Аз не обичам. Аз им създавам светове – такива, за каквито не са дръзвали дори да мечтаят!
- Но това са твоите светове, не техните...
- Не виждам да възразяват...
- Как можеш да твърдиш тогава, че те обичат?
- Така е устроен света приятелю – обичаме само представите си за хората. Но аз съм сукуб и мога бъда всякаква!
- Не можеш да бъдеш всякаква!
- Нима! И каква не мога да бъда?
- Не можеш да бъдеш просто жена....
- И кому е нужно – разсмя се тя... имаше най-звънкия смях и най-красивата усмивка, която някой някога е виждал.. – те всички имат своите жени! Онези, които отдавна вече не ги вдъхновяват, онези, които са забравили как да изкушават мъжете си!
- Да ... и онези, до които те се прибират, когато ти заспиваш и се събуждаш сама...
- Аз съм сукуб! Аз мога да имам всеки! И така лесно и толкова бързо! Хайде избери ми някой!
- Няма нужда... Виждам, че можеш... просто се чудех не ти ли се иска понякога да си просто жена..

- Извинете... /рано или късно те винаги се появяват.../- бих искал да прекарам нощта с вас...
- Разкарай се! ....
Тази вечер не беше в настроение... Стана и си тръгна....

И същият бар...

- Изглеждаш различно...
- Двойно! Какво ми е различното?
- Когато влезе не си набеляза никой...
- Ооооо май вече добре ме познаваш – отново се усмихна
- Защо си тръгна така снощи?
- Не бях в настроение...
- А днес?
- Днес всичко ще е наред...

Тя стана и започна да танцува... О колко жар и страст и първичност имаше в нея. Тя танцуваше и вече всички бяха в краката и. Тя владееше и светлината и мрака.... Тя... Тя беше необуздания крясък на вселената, миг на всепоглъщане... на опрощение и грях едновременно...

Не беше нужна дори дума за да си тръгне с нея. Мъжът просто я следваше....

- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
...

- Радвам се да те видя! Така и не успях снощи да ти кажа колко великолепно танцуваш...
- Аз съм сукуб! Владея всяка част от изкуството на прелъстяването!
- Искам всъщност да те попитам нещо...
- Питай
- Би ли прекарала тази вечер с мен... – тя повдигна вежда - Не не не ме разбирай грешно! Пий с мен тази вечер – без секс и без да ме прелъстяваш...
- Защо? Страхуваш ли се от мен – тя отново се смееше...
- Страхувам се да – усмихна се и той – но всъщност по-интересно ми е да говоря с теб..
- Ок, става! И без това ми е скучно в момента... За какво ще говорим?
- Няма значение... За какво ти се говори?
- За теб!
- Ахахаххах – разсмя се той – няма да стане. Виждам те всяка вечер, забрави ли, знам как прелъстяваш...

Те се смееха... Смееха се и пиеха... Говориха за вселената и всичко останало.... Танцуваха ... и се смееха...
Беше най-хубавата вечер в нейния живот! За първи път тя не използваше властта, която притежава и се забавляваше с всяка частица от душата и сърцето си... Тя се смееше... Нямаше нужда да създава светове – те просто сееха безпорядък в световете на останалите...
Барът затвори и тя го покани вкъщи. Не беше канила никой в дома си, но не искаше тази вечер да свършва. Беше толкова забавно... А и тя е сукуб – винаги можеше да го подчини на волята си... Те пееха и се смееха... Той я целуна...

Сескът бе откровение на душите... Когато сукуб се отдава дори звездите се скриват смутени...

За първи път тя остави тялото си – голо и уязвимо във властта на неговите ръце...

За първи път не се събуди сама... Той я прегръщаше, а тя се страхуваше да диша, защото не искаше моментът да свърши...

За първи път тя не искаше да бъде никъде другаде....

Той отвори очи, погледна я и се изправи...

- Ти си просто жена....

- Обичам те... – каза тя

- Съжалявам... – каза той и затвори вратата след себе си.