ХуЛите - Духът в машината (продължение 4)

Лавел включи комуникатора във военната зала, така че музиката да може да достигне до всички в армадата. Това се беше превърнало в традиция на военнослужещите под командването на Уилиам Патисън преди всяка голяма мисия. Всъщност, само тогава имаха възможност да чуят странния музикален инструмент, за който бяха чували само истории.
Всеки беше усилил звука на комуникатора си и се наслаждаваше на една от малкото възможности да послуша забранена музика, свирена още от прадедите им. Пилоти, пехотинци, капитани и всички останали попиваха жадно хармонията от тонове, докато се носеха през пространството заедно с мелодията.

Вълните от кинетична енергия надиплиха гъстия прахоляк, който беше покрил с алените си пелени кълбото от сбита материя, която бушуваше в недрата му. Това беше остатъчен ефект от спирането на кораб, движещ се със скорост по-бърза от тази на светлината. Скорост постижима благодарение на техника наречена "Гравитационно ускорение", или известна още като "Движение без движение". Чрез нагъване на пространството пред и зад космическия апарат, с помощта на генератори на фиктивна маса, създаденият самоподдържащ се наклон, по който апарата се "плъзга" го кара да увеличава скоростта си в геометрична прогресия без да нарушава границите на физичните закони. Вълните в следствие от спирането са ефект от желанието на пространството да възстанови нормалното си състояние. Масивният крайцер "Претория" навлезе в зоната, където облаците постепенно изчезваха и отстъпваха мястото си на сравнително празното пространство в близост до повърхността на неутронната звезда. Движейки се по посока на звездата, околните цветове преливаха плавно от пурпурно червено в ярко бяло. Антураж от множество малки изтребители моментално наобиколиха кораба от всички страни. Светлината беше толкова непоносима, че принуждаваше пилотите да разчитат единствено на апаратурата си за ориентир. Прикрепиха се към електронния сигнал на крайцера, който ескортираха, за да не изгубят посоката си. Авангардът беше на позиция и изчакваше пристигането на останалите, като се опитваше да достави информация на тези зад тях. Опитите им бяха безуспешни, поради силните смущения. По комуникаторите им се чуваше предимно шум, смесен с неразбираеми думи и откъслячни звуци. Малко след това, пред пурпурния воал на облаците лъснаха белите тела на тежките кръстоидни кораби. Бронирани и ниско маневрени, те играеха поддържаща роля в сражение, но това не ги правеше по-малко опасни. Притежаваха голям брой оръдия с висока цикличност, концентрирани в четирите края на кръстоидното им шаси. Задачата на оръдията беше да разкъсат всеки изтребител или кораб с по-малки размери, дръзнал да се доближи до тях. Отразената светлина от млечно бялото покритие на структурата им ги караше да се сливат съвършено със заобикалящата ги среда. Единствено нещо, което издаваше за присъствието им бяха дългите прави сенки, режещи заслепяващата светлина зад тях. Бяха разпръснати във сферична формация, в центъра на която се носеше флагмана, който току-що бе пронизал последната бариера от прах със заострената си предница. Чудовищен по размери и разрушителна сила, той носеше името "Тахатунга" и беше добре известен на изгнаниците. Основното му оръдие, преминаващо през долната част от пет километровият му корпус, както и през цялата му дължина, беше способно да опустоши цял континент за часове. Няколко от бившите изгнанически светове вече бяха станали жертва на това страховито оръжие за масово унищожение. Около белите кръстоиди прелитаха безброй много едноместни изтребители, в стегната формация от по четирима. В тила на тежките съдове се движеха по-уязвимите призматични артилерии. Изградени от прозрачен, свръх здрав полимер, те можеха да концентрират лазерни лъчи, способни да поразяват цели на сравнително голяма дистанция. В голям брой ставаха изключително смъртоносни. Бяха плътно прикрепени към съпътстващите ги колони от леко бронирани кораби, пълзящи в сянката на огромния флагман.
На борда на кръстоид 794, диспечерите трескаво се опитваха да установят връзка с останалите кораби около тях. Главният офицер даваше обяснения на командира си за това как може да опита да калибрира апаратурата, когато взривната вълна от току-що избухналия под тях крайцер "Претория" ги повали на пода, като прекъсна основното захранване на всичките десет палуби. Разрастващата се топка от пламъци, погълна всички съдове около него и неутрализира щитовете на намиращия се наблизо кръстоид 794. Всички на борда бяха обречени на смърт от лъчева болест. Последваха експлозии от кръстоидите стоящи зад "Претория", както и всичко останало по права линия. Малките изтребители се разпаднаха на градивни частици без дори да имат шанс да устоят на подобен тип енергия. Масивните кораби се взривяваха, изхвърляйки шрапнели навсякъде около себе си. По-големите късове от разкъсаните корпуси размазваха всичко пресякло траекторията им. Лъчът премина през центъра на армадата, като издълба огнена бразда в роякът от кораби, след което отново потъна някъде в ярката белота, изпълваща покоите на мъртвата звезда. Настана хаос. Дезориентирани и уплашени, голяма част от оцелелите се пръснаха в произволни посоки, изоставяйки дълг и другари на произвола на съдбата. "Тахатунга" беше останал сравнително невредим след преминаването на лъча. Огромната му структура го бе запазила цял. На места щитовете на флагмана бяха отказали, в следствие на което членовете на екипажът, имащи лошия късмет да се намират в тези секции на кораба, щяха да посрещнат краят на животите си в ужасяваща агония, изгаряйки отвътре в продължение на няколко минути. Тежкото туловище на "Тахатунга" започна да завива бавно в обратна посока. Около него се събра остатъка от армадата, стопила размера си почти на половина. Насочиха се обратно към облаците, където можеха да се оттеглят обратно към сухите докове на планетата, от която идваха. Поне така си мислеха.