ХуЛите - Предчувствие

Роден на оня край на времето,
на оня край на песента.
От светлината на Вселената
и тъмнината на бита.

Очите носех, дето виждаха,
сърцето – дето бе добро.
Душата си дарих, не ризата.
Сега какво? Сега какво?

Заспи, мой разуме, заспи.
На дъното на тъмното.
Неутешен. И утре ден,
но не за мен. Но не за мен.