Гора
Автор: Rodenavlotos Дата: 19.12.2012 @ 08:35:55 Раздел: Любовна лирика
Надникнеш ли, зеленият подмол
на очите ми- сляп и обречен,
те подмамва да влезеш най-подло
с образи крехки за вечност,
които за миг се разпадат-
толкова са нетрайни,
като всяка една младост,
като подшушната тайна.
Гората ми дълго е раснала,
жилави клони е сплитала-
дебрите крият опасности
за неразумните скитащи.
Искаш ли да изгориш мрака й
и погребеш мъртъвците й,
просто извади късче прахан
и запали в нея звездите.
|
|