ХуЛите - Приятели? (част втора)

Нагорещаната от следобедните слънчеви лъчи кожа настръхна, но след миг неприятното чувство отмина и той продължи да влиза все по-навътре и по-навътре. Водата обгърна, глезените му, после коленете, след това бедрата и корема...
Мартин плесна с ръка по спокойната повърхност и хладни капки опариха горещата кожа на Веселин. Момчетата се засмяха. Някъде отляво звънна детски смях, но те не му обърнаха внимание. Една малка вълна се плъзна по повърхността с тихо шумолене и ги заля. Няколко солоени капки влязоха в очите на Веселин и той примигна. Когато отвори очи Мартин вече стоеше до него и го гледаше.
-Какво?-попита Веселин.
-Нищо, просто ми се иска този ден да не свършва.
Веселин се усмихна и леко се отпусна назад. Водата се плъзна нагоре по тялото му, изстудявайки горещата му кожа и спря до брадичката. Почти беше коленичил на пясъчното дъно и няколко камъчета драскаха леко коленете му. Разнесе се тих плясък, когато Мартин също се отпусна. Една вълна се понесе към тях и двете момчета затвориха очи. Ниската водна стена ги блъсна с неочаквана сила, повдигна ги от дъното и за миг изгубиха равновесие. Веселин инстинктивно размаха ръце, но прегръдката на водата беше прекалено твърда и се плъзна към дъното. За миг се паникьоса и отвори очи. Видя единствено синя мътилка, в която се полюшваше леко. Тупна по задник на дъното и усети как наоколо изригва облаче пясък, част от който проникна под банския му и задраска кожата му. За миг сърцето му подскочи като ужасено животно. Веселин се подпря с ръце на дъното, стъпи на него без да обръща внимание на мидичките и камъчетата, които се забиваха в стъпалата му и се надигна. Изскочи от водата с плясък и се закашля. Блъсна се в нечие топло и меко тяло, залитна, но две силни ръце го сграбчиха през гърдите и го задържаха да не падне.
Веселин отметна влажните кичури от лицето си и срещна погледа на Мартин. Очите му бяха големи, кафяви и блестящи. На устните му играеше усмивка.
-Това не го очаквах-каза той, кашляйки.
Усещаше в устата си горчиво соления вкус на морска вода и водорасли. Лека болка пулсираше в дясната му длан точно там, където се беше забила парченце мида, когато се бе подпрял на дъното.
-А аз да-каза той.
-Какво...
Веселин така и не успя да довърши. Усети топлия дъх на приятеля по мокрото си лице и в следващия миг устните му се впиха в неговите. Един топък език, ухаещ на подправки, ги разтвориха и се вмъкна в устата му, докосвайки неговия. Веселин замръзна докато приятелят му- момчето, с което беше израстнал и с когото заедно бяха ходили в детска градина, а после и на училище и което живееше в апартамента срещу техния- се наслаждаваше на своята първа и най-хубава целувка. Усети как топлата му длан се притиска в гърдите му и след миг, сърцето му, разбрало какво става със закъснение, заби бясно. Мартин откъсна устни от неговите и се усмихна. Очите му блестяха.
-Хареса ли ти?
Разумът на Веселин, който сякаш за тези дълги секунди, изпълнени с копринено-мека плът с аромат на подправки, бе кръжил около тялото му като спътник около планета се заби в главата му като нож. Мартин извика, когато силните ръце на приятеля му го блъснаха в гърдите като чукове. Той полетя назад и цопна във водата. Обгърна го като пелена, светът изведнъж стана мътно-син, изпълнен с приглушени звуци. Когато изскочи на повърхността Веселин стоеше на мястото си и го гледаше с пламнали очи. Юмруците му бяха здраво стиснати пред гърдите като боксьор готов да нападне противника си. Малките мускулчета на челюстите му се издуваха. Беше стиснал зъби до болка.
-Аз...-заекна Мартин и онази част от ума му, която не беше заета да търси оправдание се зачуди дали приятелят му наистина щеше да го нападне.
-Скапан педераст!!!-процеди Веселин.
Нечий ледени пръсти се свиха около сърцето на Мартин и го стиснаха готови да го строшат на хиляди тъжни парченца. Доплака му. Не беше плакал от първи клас, а от тогава бяха минали толкова години и изведнъж...
-Моля те...-изтръгна се от устните му, по които все още усещаше вкуса на веселиновите.
Веселин не отговори. Просто се обърна и тръгна към брега, газейки пенещата се вода. Една вълна го настигна, но той не и обърна внимание. Излезе на брега и сякаш се разколеба. Обърна се и погледна назад. Мартин все още стоеше в морето без да помръдне дори мускул. Една вълна го блъсна в гърба, но той не реагира. Двамата просто стояха и се гледаха. Сякаш продължи хиляди години. Мъжът и жената се плискаха в морето съвсем голи и смехът им долиташе до двете момчета, но те не им обръщаха внимание. Дори Веселин не се обърна, за да зърне голото, мургаво тяло на жената, която стоеше до кръста във водата и слънцето галеше хубавите и гърди.
Мартин бавни тръгна към брега. Още една вълна го блъсна в гърба с мокър плясък, но той породължи напред без дори да я усети. Стъпи в мокрия пясък и потъна в него до глезените. Веселин все така стоеше на брега и го гледаше. Чакаше.
Мартин пристъпи към него и погледите им се срещнаха.
-Аз...-започна той колебливо, но млъкна без да знае как да продължи.
-Недей!-каза тихо Веселин без да откъсва очи от неговите.-Нищо не се случило. Разбра ли? Абсолютно нищо!
Мартин кимна бавно.
-Добре.
Веселин за миг зарея поглед някъде над загорялото му рамо.
-Винаги ли...-попита той накрая.
-Не знам, може би.
Веселин кимна, реейки поглед някъде към морето без всъщност да го забелязва.
-През всички тези години?
-Мисля, че да-Мартин млъкна за момент, но не се сдържа.-Веселине, аз...
-Казах ти да не го правиш!
-Исках да ти се извиня...
-Няма за какво да се извиняваш. Нищо не е станало. А дори и да е станало нещо просто ще го забравим. Така е най-добре за всички.
Веселин му обърна гръб и закрачи към хавлията и двете раници. Ако се беше обърнал щеше да види усмивката, която се плъзна по устните на Мартин. Не, той нямаше никакво намерение да забравя.